Махида Иса играе важни и емблематични роли в колумбийската и международната телевизия, превръщайки се в едно от най-известните имена в актьорството.
Актьорството е в кръвта на Махида, тъй като цялото й семейство е посветено на тази професия. Чичо й е Мигел Варони, леля й е Мария Маргарита Хиралдо, а баба й е Тереса Гутиерес. От малка показва интерес към сценичното изкуство. Първите си стъпки прави в театъра. Учи актьорско майсторство в Мексико, където е търпяла лишения, а след 7 години миграционните я депортират.
Махида има над 20 роли в колумбийски и латиноамерикански (Телемундо) теленовели. Мнозина помнят нейната героиня Джесика Белтран, Ла Диабла, в нашумялата сага “Без силикон ДА има рай”, роля, с която тя успя да спечели повече от една награда. В момента я гледаме в “Лейди, историята на една роза”, където играе Фатима, самотна майка, която смело защитава децата си, но е ужасно крехка в любовните си отношения.
– Разкажи ни за ролята си на Фатима…
– Фатима има две деца: Дидиер и Лейди. Дъщеря й е от любовта на живота й, вече знаят историята на бащата на Лейди, която е много сложна. Бащата на Дидиер умира. В историята има очарователен принц, който се появява и си тръгва бързо, Хулиан Роман го играе и името му е Тридесет и осем. Това е трудна житейска история… като реалността.
– Как изгради този образ?
– Това, което направих първо, беше да отида в Меделин, бях три пъти в къщата на истинската Лейди, с майка й, семейството й. Отидох с продуцентската компания в търсене на локации, защото наистина исках да видя как се живее там, как живеят хората. Аз също бях в квартал Манрике дълго време, споделяйки време с всички там. Реших да видя реалността, да я изживея заедно с тях, а не да слушам какво се случва, исках да премахна малко предразсъдъците. Всички слушат за Лейди и си представят филма, какво се е случило с нея, какво казват новините, но има и друга страна на монетата, която си струва да се разгледа.
– Как си тръгваше от дома на Лейди?
– Винаги напусках къщата на Лейди Табарес в Меделин с тежест в душата си. Тръгвах си с голяма отговорност зад гърба си. Причината беше голямата любов, която Табарес изпитва към майка си, която в реалния живот се казва Магдалена. За Лейди най-важното беше, че представях майка й много добре, с цялото уважение на света. Повтаряше ми много пъти, че тя е най-важното нещо в живота й, дори повече отколкото децата й. Не знаех какво да кажа. Това ме изпълни с безпокойство. Трудно е да създаваш герои, които съществуват, защото човек трябва да уважава редица неща, креативността не може да те накара да правиш луди неща. Наблюдавах Магдалена, гледах как ходи, как се изразява, как говори. Връзката е толкова дълбока и е преминала през толкова много изпитания, че между двете има неописуема връзка.
– Преди тази роля всички в Колумбия те знаеха като Еленита, златния глас (La Ronca de oro)…
– Понякога, когато пристигах на прослушванията, хората ми казваха: “Здравей, Ронка/Еленита”. Единственото нещо, което исках, беше хората да забравят за тази героиня, за което благодаря на тези, които ме избраха, и на режисьорите на “Лейди”, че ми се довериха.
– В “Лейди, историята на една роза” те виждаме без грим, почти без сресана коса и облечена с обикновени дрехи…
– Това е възможност да създадем много обикновени герои, каквито са повечето хора. Има много жени, които излизат от банята и дори нямат време да изсушат косата си, просто се сресват и това е, защото трябва да тичат, за да намерят прехрана. Това представяне е много мотивиращо, защото перфектните същества, които никога не се разрошват, не са част от реалността.
– Кое е най-трудното при изпълнението на този тип характер?
– Много красиво и същевременно много трудно за разбиране е логиката на тази жена.
– В коя сцена плака най-много?
– Най-много плаках, когато трябваше да предам дъщеря си, за да бъде отведена в сиропиталище. Беше много трудно да се стигне до тази ситуация да се откажеш от дете, защото човек няма условия, поради толкова голямата нужда, дори поради незнание. Реалността в нашата страна може да бъде поразителна и смазваща. Направихме тази сцена около три пъти и тези от нас, които бяхме на снимачната площадка, винаги плакахме.
– Кои сцени ти харесаха?
– Сцените с Хулиан Роман, който играеше 38, гаджето на Фатима, което беше убито. Винаги имаме няколко сцени в продукциите, които жадуваме да направим. И още повече в тази теленовела. Лейди говори великолепно за 38. Тя казва, че той е единственият мъж, който е любящ, щедър и се държи като джентълмен към майка й, независимо от действията му. Тя говори за него с много носталгия и всички знаем, че Хулиан напълно разбра тази същност.
– Как се разделяш с героините си?
– Нещо от мен остава с всяка героиня. Казвам сбогом с голяма обич и ми е доста странно цяла седмица, не се чувствам на място. Все едно изпразваш една кана докрай. Оставям я без нищо, за да я напълня отново.
– Научи ме, че човек винаги трябва да гледа от другата страна на монетата, преди да бъде толкова суров с хората, преди да съди другите. Ако героинята няма същите социални идеи като теб, например тя бере рози от градина, за да нахрани децата си или за да не я изведат от пансиона, това не я прави крадла. Поставянето в обувките на другите винаги ни прави по-чувствителни и ни кара да мислим, че човек би попаднал в такива ситуации. Това е нещо много трудно, защото човек съди много строго.
– Много хора те свързват с Ла Диабла от “Без силикон ДА има рай”…
– Много съм щастлива. Тази роля ми отвори вратите към публиката. Никога не съм имала такава главна отрицателна роля. Всеки носи дявола в себе си, моят се появява, когато видя малтретиране и по-специално към животните. Не ми харесва, когато видя хора да нараняват кучета на улицата.
– Как се забавляваш?
– Пътувам и танцувам. Обичам много салсата. Когато имам свободно време, отскачам до Бразилия да видя племенницата ми и сестра ми. Музиката също ми е любима (има издаден албум).
– Имала ли си трудни моменти в живота си?
– Да, разбира се. Учих висше образование в Мексико и студентският ми живот беше по следния начин: ден за ден, ако можех да се храня добре, ако не можех също. В най-трудните времена работех нощем, беше много изтощително. Налагаше се да пея в метрото с приятели, когато положението беше трагично. Много късно напусках университета, имаше месеци, в които спях средно по два часа на ден. Един ден получих известие, че имам 15 дни, за да напусна Мексико. Отнеха ми визата и трябваше да се върна в Колумбия. Докосна ме и това укрепи характера ми, не съжалявам, защото беше хубаво изживяване, но уф…
– Преживяла си доста ужасен инцидент…
– Имах лошо изгаряне на лицето си, преди да направя “La Ronca”. Отне ми много месеци, за да възстановя лицето си, да възстановя кожата си. Крем, който ми даде лекар, мисля, че с много лоши намерения. И кремът имаше киселина в него, която изгаряше лицето ми. Имах много силна реакция към крема. Ужас, мислех, че ще загубя работата си в този момент. Но не, направихме сериала. По телевизията имаме осем слоя грим, плюс всички светлини, грижата за кожата е трудна. Страдахме много с тази тема. Аз особено, защото имам много чувствителна кожа.
В личен план подбира добре приятелите си и въпреки че е била омъжена веднъж, не отхвърля идеята да мине отново през олтара, но не иска да има деца. “Имам малко приятели и те са много специални за мен. Бих се омъжила отново, ако се появи възможност. Смятам, че майчинството не е моето. Нямам планове за деца нито е дошъл подходящият мъж, който да ме накара да го искам“.
