Фабиола Гуахардо е позната най-вече с отрицателните роли, които играе.
Да бъде искрена със самата себе си, й помага да се развие като актриса. Никога не е спирала да бъде себе си.
На 20 г. участва в конкурса за красота “Нашата красавица Мексико”. Там забелязват таланта й и я канят да учи в Школата на Телевиса. Преди да отиде там, майка й я кара да завърши университет и тогава да става актриса.
Завършва Школата на Телевиса и дебютира на малкия екран през 2011 г. с “Надежда за сърцето” (Esperanza del corazón) с малка роля. Следват роли в “За нея съм Ева” и “Корона от сълзи”, докато не идва първата й злодейка в “Че те обичам, обичам те”. Работи в “Не вярвам в мъжете” и “Страст и власт”, за които получава награди. След специалното си участие в “Кандидатката” се снима като злодейка във “Влюбвам се в Рамон”. През 2019 г. се включва в редиците на Телемундо, където участва в “Затворник номер 1” и “Търсенето на Фрида”.
Фабиола Гуахардо беше далеч от мексиканските теленовели за известно време, когато миналата година Сорая Монтенегро от “Богатите също плачат” й пресече пътя.
– Как се подготвяш за даден кастинг?
– Уча много и се старая да разбера психологията на образа, какво мога да му дам и какво може той да ми даде. Мисля, че повторенията имат добри резултати. Но на кастинг винаги отивам добре подготвена.
– Какво те накара да стоиш далеч от мексиканските мелодрами толкова години?
– Мисля, че не бях намерила истории, които да ми хванат окото. Последният ми проект беше много хубав и тогава ми се отвори възможността да отида в Лос Анджелис да уча. Вече бях останала в един проект, но самата история не беше това, което исках да направя. Така че исках да намеря своя път, а не да ми казват какво трябва да направя. Това ме накара да си тръгна, исках да се подготвя, да имам други преживявания и затова малко се дистанцирах. Занимавах се с театър, отново се занимавах с телевизия, но в Телемундо, бях в “Затворник №1”. След това се снимах във филми, записах “Търсенето на Фрида” през 2020 г., докато не дойде възможността за “Богатите също плачат”.
– И какво те накара да се върнеш с “Богатите също плачат”?
– Завършвах един проект, бях в различно настроение и когато бях в къщата на приятел и снимах, внезапно получих съобщение от моя мениджър и той пишеше: “Интересуваш ли се да играеш Сорая в “Богатите също плачат”?”. И беше като “Коя е Сорая? Какво е това?” Сякаш знаех, че теленовелата съществува много отдавна, но не се сетих за нея. Така че ми изпратиха психологията на героинята и аз му казах: “Нека направим кастинг и ще видим какво ще стане.” Нещата са така – предлагат ти да направиш герой, но трябва да се явиш на кастинг и ако не останеш, нищо не се случва, благодаря за участието, а ако те одобрят, вече оценяваш опцията.
– Какво означаваше за теб да си част от новата версия на “Богатите също плачат” и от толкова емблематичен проект като този?
– Това е красив проект, който ми позволи да изследвам образ, пълен с възможности, без ограничения и това харесах в проекта, в допълнение към красивия актьорски състав, пълен с професионализъм, любители на екипната работа и имаме страхотна отговорност в нашите ръце, тъй като това е история, добре позната и обичана от обществеността. Сега е наш ред да разкажем тази история. С тази история се връщам към компанията, в която започнах да играя. Хареса ми да се върна с този невероятен, емблематичен персонаж, който изградих от нулата с моите продуценти, моите режисьори. Хареса ми целият процес. Чувствам, че имаме великолепна продукция… Работата с Карлос Бардасано беше невероятна. Обичам да се захващам за работа и да се забавлявам, това ми хареса най-много в сериала. Направих го от първия ден до последния, така че накрая останах много доволна.
– Как беше кастингът?
– Процесът беше много готин, направих кастинг с Асела Робинсън, с Клаудия Мартин и беше много забавно. Две седмици по-късно говориха с мен и ми казаха: “Ти ще бъдеш Сорая”. Говорих с продуцентите и режисьорите за това как ще бъде направена Сорая и казах: “Разбира се, много е забавно, някой трябва да направи Сорая и аз искам да го направя, защото тя е страхотен герой.” Честно казано, не ме интересуваше колко емблематична героиня е, не ме интересуваше, казах: “Този герой е много забавен, искам да го направя, защото го обичам, харесвам го.” И така стана.
– Как успя да направиш различна Сорая от тази, която Итати Канторал направи в “Мария от квартала” преди 27 години?
– Какъв е подходът, който прилагаш?
– Има промяна. Не е точно същата история, има неща, които са й повлияли като дете, така че ще разберете защо изпитва толкова много омраза и негодувание. Много неща ще бъдат открити, които не са били виждани във версията от 1995 г., защото тук се докоснахме до оригинала; има някои адаптации, които правят проекта по-интересен.
– Какво те привлече в тази жена?
– Харесвам Сорая, много се забавлявах, докато я правех, тя ме хвана с нейните лудории. Тя е жена, която оправдава всяка лоша стъпка, тя върви към това, към което се цели. Бори се за това, което иска, с цената на всичко.
– Успя ли да видиш някоя от версиите на тази история?
– Не гледах “Богатите също плачат” оригинала, гледах “Мария от квартала”. Обичах я, кой не я обичаше? Трите Марии са божествени, а “Мария от квартала” е грандиозна. Повтаряха го много пъти, мисля, че всички станаха милионери с хонорарите (смее се). Последният път, когато я гледах, не знам, беше преди 10-15 години горе-долу, така че нямам свежи спомени.
– Какво беше да имаш за партньор един от най-красивите и обичани мъже от малкия екран – Себастиан Рули?
– Освен че е един от най-красивите и най-обичаните мъже, той е страхотен човек и страхотен колега. Той разбира много добре работата, много е щедър, изслушва те, гледа те в очите… Никога не съм работила с него, чувала съм прекрасни неща за него, честно казано, но вече го знам от първо лице… Знаеш ли кое е готино? Всички знаем, че той е красивият мъж и сърцеразбивачът от теленовелите, но той е страхотен актьор и не е останал само там. Той обича да учи, да се подготвя и да идва подготвен на записите на сцените си, така че това се оценява. Имала съм партньори, които са казвали: “аз съм красив”. И? Трябва да разбереш, че не е така и че трябва да имаш уважение към колегите, към професията, така че Себастиан го има и е невероятно да се работи с него. И освен това е много забавно.
– Ще можем ли да чуем Сорая да произнася известната фраза “проклет инвалид”?
– Да, ще го чуете, ще бъдете изненадани и ще ви хареса. За мен специално, на лично и актьорско ниво, беше удоволствие да прочета сцената и да направя това, което ви казвам. Когато го видите, ще разберете за какво говоря. Беше невероятна идея, защото е различно. Ще ви хареса. (Това ще се случи в епизод 55, който ще се излъчи на 2 август, сряда)
– Мечтаеш ли за главна роля?
– Преди да, сега не. Мисля, че героите идват, когато сме подготвени. Ако бързаме за нещо, то няма да се случи. Признавам, че възможността вече ми се откри, но не я приех.
– Защо?
– Защото не се влюбих в героинята. Разбрах, че не става въпрос дали е главна, или не ролята, а за това да те хване и да й се насладиш.
– Какво ти казва семейството с всичко, което си постигнала?
– Те, откакто започнах, ме подкрепят. Първоначално не приеха идеята, че дъщеря им ще бъде актриса, ще се мести в друг град… Затова ме накараха да завърша университет, завърших маркетинг и след това дойдох да уча актьорско майсторство в столицата. Сега те са доволни от теленовелата, дойдоха в Телевиса, видяха снимачната площадка, срещнаха колеги като Асела Робинсън, която обожават, откакто работихме в “Не вярвам в мъжете”. С всяка моя героиня майка ми е тази, която страда, тя ме пита защо правя всяко действие и аз й казвам, че така е написано. Тя влиза много в историята и това ме очарова.
– Твоята страст е актьорството. А твоята власт?
– Мечтая да създам семейство и да имам близначки. Мечтая да карам кънки с моите момичета. Майка ми е близначка, така че имам шанс, нали?
.jpg)
.png)
.jpg)
.png)
.png)
