Коко Буендия предано служи на дон Алберто през дългите години, в които той управлява консорциум „Салватиера“. Дон Алберто неведнъж отбелязва, че тя е единствената, на която може да има пълно доверие и никога не е искала услуги от него. След внезапната смърт на своя началник Коко узнава, че той я е включил в завещанието си и получава в наследство крупна сума. Тя се пенсионира от компанията след загубата на дон Алберто, уверена, че е изпълнила достойно служебния си дълг.
В образа на Коко се превъплъщава мексиканската актриса от български произход Добрина Кръстева. Богатата й творческа биография включва
46 роли в теленовели и филми
и е позната на българската публика в ролята на Йоланда от „Непокорните“ (2004), Клеотилде от „Буря в Рая“ (2007), Силвия от „Скъпа неприятелко“ (2008) и Белинда от „Италианската булка“ (2014–2015). През годините партнира на едни от най-известните и обичани артисти от малкия екран, сред които несъмнено се открояват имената на Вероника Кастро и Виктория Руфо. Участва в близо 40 театрални постановки, а в киното има възможност да работи с носителя на „Оскар“ Алфонсо Куарон в лентата „Любов по време на истерия“ (1991).
Кръстева е родена на 9 октомври 1968 г. в София, но когато навършва 8 години с майка й, известна треньорка по художествена гимназия, емигрират в Мексико. „В наши дни всяка жена, която се занимава с олимпийска спортна гимнастика, познава майка ми или нейната преподавателка е била ученичка на мама. Нито една от нас не говореше испански език, когато пристигнахме. За два месеца го научих“, споделя тя в интервю.
Живот зад граница
Добрина и майка й, която пристига в страната, сключвайки договор с правителството, се изправят пред редица трудности, докато бъдат приети във втората си родина. Тя разкрива, че са притежавали документи за самоличност, но дълги години така и не са получили мексиканско гражданство. Двете се сблъскват и с езиковата бариера. „Те (мексиканците) не можеха да произнесат името ми. Не знаеха и къде се намира моята страна“, обяснява тя.
Материалите на сайта на вестник „ТВ сага“ са авторски и неправомерното им използване е в нарушение на Закона за авторското право и сродните му права.
Когато навършва пълнолетие, Кръстева се оказва пред дилема – дали да се завърне в България, или да остане в Мексико сити. „Майка ми взе решение да останем. Тогава все още нямах документ за мексиканско гражданство и Желязната завеса не се беше вдигнала. Ако бях предпочела да се установя в друга държава с комунистически режим, щяха да ме депортират в България. Беше момент, в който знаех, че ако замина за България, най-вероятно никога нямаше да мога да я напусна. Тогава никой не вярваше, че завесата ще се вдигне и Студената война ще приключи. Решението за човек на моята възраст не беше лесно. Ако притежавах мексикански паспорт, щях да мога да пътувам когато и където пожелая. Ако се върнех в България, едва ли щях отново да видя майка си, която нямаше желание да пътува. Беше щастлива и удовлетворена от работата в Мексико“, обяснява Добрина и разкрива, че има много български емигранти в Мексико, които се занимават основно в три сфери – изкуство (музиканти), учени и спортисти.
Кръстева тръгва по стъпките на своята майка и първоначално се занимава с художествена гимнастика, но през 1981 г.
започва кариера като танцьорка
и впоследствие се насочва към драматичното изкуство. Изучава специалност „Актьорско майсторство“ под ръководството на едни от най-известните мексикански режисьори и артисти.
През 1991 г. дебютира пред камера в лентата „Градът на слепите“, а първите си стъпки в теленовелите прави в сериала „Валентина“ (1993), в който изпълнява двойна роля и има възможност да работи редом до легендата Вероника Кастро. В поредицата професионалният й път се пресича с този на Гилермо Гарсия Канту (дон Алберто), с когото години по-късно си партнират отново в римейка на „Богатите също плачат“. Най-новият й проект е сериалът „Един ден да живееш“ (2022) с Мария Хосе Маган (Елена – „Малко твой“), както и късометражната лента „Семейни тайни“, в който партнира на Маурисио Ислас (Фернандо/Антонио – „Трудна любов“, Габриел – „Сребърните ангели“, Даниел – „Осъдена“).
През 1998 г. Добрина се омъжва за мексиканския драматург Флавио Гонсалес Мейо, с когото имат трима синове – Николай и близнаците Антон и Марио. Тя е активист за културни права, говори перфектно български език и е запазила своята идентичност. Притежава и български паспорт. Актрисата поздравява и своите сънародници по случай 24 май – Деня на славянската писменост и култура. „Живея в Мексико сити от много години. Завърших „История на изкуството“ и „Драматургия“, работила съм в телевизията, театъра, киното с режисьори като Алфонсо Куарон и Алехандро Гонсалес Иняриту. Най-българското и родно за мен е езикът ни. Направила съм голямо усилие през тези години, защото като много малка напуснах България, да не забравя писането и говора. Майчиният ми език е най-ценното за мен“, заявява тя в своето обръщение и цитира строфи от „Аз съм българче“ на Иван Вазов, като завършва с думите: „…българин да се наричам първа радост е за мене“.
ВЕСТНИК ТВ САГА
Материалът Добрина Кръстева – българката, покорила света на теленовелите е публикуван за пръв път на Вестник TV Сага.
