Митхила се доверява на Бабата, признавайки, че не е успяла да разбере Гопика през времето, което са прекарали заедно. Тя признава грешката си и признава, че заслужава наказание за това. Тя казва, че Гопика я е смятала за своя сила и въпреки че борбата може да е на Гопика, тя е решена да застане до нея. Тя обещава да върне Гопика в къщата и се кълне в Бог да изпълни това обещание. Сакшам обмисля ситуацията в стаята си.
На следващата сутрин Гопика се събужда в кухнята и разбира, че е забравила да донесе свежи цветя за сутрешната пуджа. Тя инстинктивно посяга към очилата си, но после си спомня за обстоятелствата и се натъжава от ситуацията.
Митхила вижда, че няма свежи цветя за пуджата и се ядосва. Тя вика Гопика, но после си спомня, че Гопика не е в къщата. Тя вика Аши, която изглежда сънена. Митхила се кара на Аши, че не е заменил старите цветя със свежи. Тя напомня на Аши, че уж се е стремяла да стане отговорна снаха, и подчертава, че изпълнението на тези отговорности включва и управлението на домашните задачи. Аши обяснява, че заминаването на Гопика я е засегнало емоционално, което я е накарало да се събуди късно. Тя уверява Митхила, че ще се справи с пуджата и другите домакински задължения, и я моли да не се притеснява.
