В същото време Ведат се връща в дома си. Ведат отива в кухнята и в пълен мрак налива мляко в чаша. Изведнъж Ведат забелязва Фикрет на входа. Ведат го пита как е влязъл в къщата му. Фикрет му отговаря:
– Тя беше отворена, сине.
Ведат се приближава до Фикрет и казва:
– Досега думите „синко“ не ме дразнеха, но сега започват да ми лазят по нервите.
– Какво се е променило, Ведат. Г-н Ведат.
– Няма значение. Не искам да използваш думите дете, син и така нататък.
– Какво ще правиш?
– Ще взема сина си и ще чакам майка му Нефес.
– Не прави това. Не го отвеждай отново. Дори Ийт да е твой син, той вече не е твое дете.
– Няма да оставя сина си при непознат човек. Не съм толкова лош баща. Някои хора са, но аз не съм. А сега, ако ме извини, уважаеми господине, мисля да си почина малко. Осем часа спокоен сън ще ми се отразят добре. Знаеш къде е вратата, нали?
Ведат се качва в стаята си, оставяйки Фикрет да стои в хола.
