Яман се връща в болницата и влиза в стаята на Сехер.
Виждайки го Сехер казва:
-А, аз мислех за теб, ние така и не поговорихме!
Яман стои като замръзнал на врата, затова на Сехер ѝ се налага да му каже да влезе. Яман влиза и затваря вратата, а Сехер му казва, че когато Озан е стрелял в него, тя си е помислила, че той е мъртъв и много се изплашила и не може да забрави този момент. Сехер се интересува как е раната му, дали всичко е наред.
-За мен не се притеснявай! Ти как си?
-Чувствам се уморена, но съм добре! – казва Сехер, като в същия момент я пронизва болка.
-Как си? – пита притеснен Яман.
-Лекарят казва, че е нормално да усещам болка!
-Какво мога да направя за теб?
-Ако може да ми дадеш лекарствата!
Яман бърка в шкафчето и вади лекарствата на Сехер и казва, че ще отиде да извика мед. сестра, но се спира на вратата, като си спомня думите на Ариф, че не трябва да бяга и да се крие.
Яман налива вода, подава хапчето на Сехер и внимателно повдига главата на Сехер, като доближава чашата с вода до устата ѝ. Сехер му благодари, а Яман я пита, още колко време ще трябва да остане тук, защото никой нищо не казва, а Юсуф постоянно пита за нея. Яман излиза от стаята, като казва, че ще отиде да разбере, колко време още трябва да остане.
Текст от potv.bg
