По някое време главата на Сехер се свлича настрани от възглавницата, а Яман тръгва внимателно да я върне на възглавницата и точно в този момент Сехер се събужда, и поглежда учудено Яман.
-Главата ти падна от възглавницата… – обяснява Яман.
Сехер сяда в леглото и му благодари, като добавя, че вече се е събудила.
-Ти, въобще ли, не си спал? – пита Сехер.
-Сега ще отида, да кажа, да ти донесат закуската, защото трябва да си изпиеш лекарствата! – казва Яман и излиза от стаята.
Действието се пренася в къщата на комисаря, където Бегюм не е мигнала, защото леля Султан цяла нощ е хъркала. На сутринта Султан обвинява Бегюм, че не е мигнала от нея, защо е хъркала и трябва да я види лекар.
Селим пристига в имението. Дженгер му отваря вратата, а точно в този момент Яман слиза по стълбите.
-Аз дойдох, за да видя Сехер, притеснявам се как е! – казва Селим.
-Тя е горе в стаята си! – казва Яман.
Дженгер показва къде е стаята на Сехер.
Селим пита Сехер, дали е оправила дишането си, а тя му кима с глава.
-Имаш ли нужда от нещо?
-Благодаря ти, Селим, благодарение на теб аз съм добре! Ако ти не ме беше спасил, аз не мога и да си помисля, какво е щяло да се случи с мен! Аз също се притеснявам за теб, докато си ме спасявал, ти сигурно си се надишал с газ и надявам се, че те е видял лекар?
-Сехер, ти трябва да знаеш нещо! Не аз те спасих, а той….Яман!
Сехер е шокирана от чутото.
-Как така? Когато загубих съзнание, ти беше до мен, аз те видях!
-Да, аз дойдох, за да те спася, даже влязох вътре, но не можах да измъкна крака ти, заради веригата, а след това се надишах с газ и… за малко да припадна… аз… бях принуден да изляза от там!
-Как тогава се спасих?
-Теб те спаси Яман! Как е издържал на газа, как е разбил веригата, как я е измъкнал, просто не знам?! Но, аз не можах да го направя! Когато аз излязох от къщата, той влезе, известно време остана вътре, а след това излезе с теб… А след това, падна на земята!
Сехер е шокирано от чутото, а Селим ѝ казва, че ще я остави да си почине и се тръгва. В хола Селим вижда Яман и му благодари, че му е позволил да се види със Сехер.
Малко по-късно Сехер отива при Яман.
-Защо не ми каза?
-Какво?
-Ти, си ме спасил!
-Най-важното е, че ти си жива и си тук!
-При това си рискувал живота си, Селим ми разказа! Как ще ти се отблагодаря за това което си направил за мен?!
-Аз направих, това което трябваше и това е всичко, а сега ти направи, това което трябва – отиди в стаята и си почивай, защото не изглеждаш добре!
-Не, аз съм добре! – казва Сехер и… а да припадне…
Яман ѝ казва да седне за малко на дивана и да не го лъже, че е добре. Сехер тръгва да излиза, но се олюлява, Яман я хваща и я пита, дали е добре, а тя му отговаря, че да.
-Хайде, да те придружа до стаята ти! – казва Яман.
В салона ги виждат Зухал и Икбал. Икбал веднага се притичва и пита Сехер, дали е добре и казва на Яман, че тя ще се погрижи за Сехер, защото той сигурно си има работа. Икбал отвежда Сехер до стаята ѝ под ядосания поглед на Зухал.
По-късно Зухал казва на сестра си, че смята, че Сехер е хипнотизирал Яман и той не забелязва нищо друго освен нея. Зухал моли Икбал да измисли нещо, защото когато Яман е около Сехер, той се превръща в съвсем друг човек. Те трябва да намерят начин да се отърват от това момиче веднъж завинаги. В края на краищата, ако това продължи, Зухал определено няма да може да се доближи към Яман и да го получи.
На Зухал ѝ хрумва блестяща идея, как точно да държи на дистанция Яман и Сехер.
Зухал отива при Яман и му казва, че е променила часа на важната им среща за днес, а Яман ѝ отговаря, че преди това е трябвало да го попита, но след като се постарала ще отиде. Зухал е доволна.
