Сехер сънува кошмар, че Озан се е вмъкнал в имението и надвесил се над леглото ѝ говори: -Гюнюл, събуди се! Аз дойдох, за да те взема!
Сехер се събужда с вик. Яман на секундата влиза в стаята ѝ. Той сяда до нея на леглото и я пита, какво е станало, защо е викала.
-Той, той… беше тук – казва плачейки Сехер. -Беше толкова истинско, че аз се изплаших, помислих си, че той е дошъл за мен!
-Това е бил само кошмар! Тук няма никой! Аз никога няма да позволя, това отново да ти се случи!
Сехер започва да душа трудно, а Яман ѝ поставя маската и ѝ показва как да диша, докато дишането на Сехер се нормализира.
-Как си, по-добре ли си?
Сехер кима с глава. Яман казва, че ще извика Адалет, но се връща спомняйки си думите на Ариф: „Няма да се страхуваш от чувствата си и няма да бягаш, няма да се криеш!“
-Хайде, заспивай, аз ще бъда тук, никъде няма да ходя!
-Не е нужно!
-Хайде, заспивай!
Хлипайки Сехер си ляга.
Действието прескача на сутринта. Яман не откъсва поглед от спящата Сехер.
Текст от potv.bg
