Действието се връща при Сехер и Яман.
-Добре, че дойдохме тук! Въздухът е прекрасен! – казва Сехер.
-Хубаво, ще дойдем отново! – отвръща Яман.
Идва сервитьорът с кафето. Яман изпива кафето си на един дъх. Младежът го пита, дали да му донесе още един път, а Яман му казва, че да.
-Няма ли да ти е много? – пита Сехер.
-Не! – отговаря Яман.
Яман притеснено притиска ръцете си една в друга.
-Явно, рядко ходиш на такива места? – пита Сехер.
-Аз не съм свикнал да прекарвам времето си навън! – признава Яман.
Сехер предлага следващият път да доведат и Юсуф. Яман се съгласява. Сехер казва на Яман, че Юсуф го сравнява с великана от приказката, която му чете. Сехер вижда в далечината човек, който разнася сладък памук на пръчка. Яман я пита, дали обича памук на пръчка, а тя му отговаря, че като дете е много обичала, а баща ѝ е знаел за това и вечер се прибирал с памук на клечка и ѝ правил изненада, а тя била толкова щастлива от това.
Сехер признава, че баща ѝ е бил нейният герой от приказките, а тя дори като пораснала не се оказала да си купува захарен памук.
Лицето на Яман помръква, той става замислен.
Сехер пита Яман, какво е обичал като дете. Яман ѝ отговаря, че в неговото детство не е имало място за подобни неща. Яман се връща в детските си години, спомня си как, като дете се е опитвал да спаси баща си, който се е обесил, след като майка му ги е изоставила.
Яман се връща в настоящето и моли сервитьора за сметката. Сехер му се извинява, че го е попитала без да мисли и много съжалява, ако го е накарала да си спомни нещо горчиво.
Текст от potv.bg
