Действието се връща в имението, където Дженгер търси документите, които трябват на Сехер. При него идва Яман и го пита, дали ги е намерил, а Дженгер му подава папката с документите. Яман вижда количката от детството си и си спомня въпроса на Сехер, дали най-съкровените си спомени от детството пази в прашния склад…
Яман взема количката и я носи на Зия. Зия е много радостен като я вижда… и му казва, че си е мислил, че никога няма да я види, защото Яман всички надежди и мечти е скрил заедно с нея в най-тъмното място.
-Ти я извадил от склада, нали? – пита с надежда Зия.
-Да! – отговаря Яман.
-Аз ще отида да благодаря на Сехер. Не, аз ще ѝ купя подарък! Не, ще ѝ купя шоколад с лешници! –
-Зия, защо искаш да благодариш на Сехер?
-Защото преди да се появи Сехер в живота ни, ти не беше такъв, Яман! Ти толкова се промени, не си ядосан, дори погледът ти е друг! Промени се и това стана след като се появи Сехер! Яман, аз винаги съм те обичал, но новият Яман е много различен, нека винаги да бъде така… Нека Сехер винаги да бъде тук!
Яман не отговаря на брат си.
Текст от potv.bg