Сехер излаза от стаята си в момента, в който и Яман излиза от неговата. Яман си мисли, че тя отново ще му досажда с въпросите си, но Сехер пренебрежително го подминава без да каже и дума, и влиза в стаята на Юсуф.
Яман тръгва да влезе след Сехер.
„-Аз не се страхувам, просто искам да сваля този товар от плещите си!“ – спомня си какво отговори Яман на Ариф.
-Не, не трябва да допускам грешки! – мисли си Яман и се отказва да влезе при Сехер.
Сехер пита Юсуф защо е разстроен, какво е станало?
-Чичо е ядосан, нали?!
-Не! Той не може да се ядосва на теб!
-Аз мисля, че снощи ми беше много ядосан!
-Не, той не беше ядосан на теб!
-Той щеше да ме блъсне, но дори не ме погледна! Мисля, че ако не ми беше ядосан, поне щеше да ме погледне?! Чичо, повече не ме ли обича? Направил съм нещо както не трябва ли? Дори да съм направил е било случайно!
-Ти, нищо не си направил, миличък! Не бива да се разстройваш! Чичо ти много те обича и не е ядосан на теб!
-Тогава, ти ще можеш да излекуваш, чичо, нали?
Сехер не отговаря, а подканя детето да слязат да хапнат.
Сехер и Юсуф излизат от стаята и чуват как Яман ядосан крещи и се заканва, че ще убие някой.
-Чичо е ядосан като преди, той много зъл ходи! -казва притеснен Юсуф, като в същото време прегръща леля си. Сехер се опитва да го успокои, като му казва, че всичко ще се оправи.
Текст от potv.bg
