Султан виждайки, че Гюнул се опитва да се свърже с баба си и казва да не прави опити, защото баба ѝ този път се е хванала в капана, който е приготвяла за другите, тя е знаела, че ще дойде края на нейното царуване, но не очаквала, че ще бъде толкова бързо…
Елиф звъни на Азат, вдигайки й, той веднага пита, дали нещо не се е случило с Реян, но тя го успокоява и му казва, че Раян се чувства добре там където е нейния брат, и не за това му се обажда, а защото Реян и е разказала всичко и тя се извинява за всичко, което е направила баба й…
– Този път не ти се получи, Азизе! Това сираче, което ти отгледа, побягна след своята тридневна любов… Ти не го обмисли и направи добре, този път Азизе! Своето сърце отряза и изхвърли, а техните не можа…, говори сама на себе си Азизе.
Реян моли баща си да помогне на Миран да разбере истината, като по този начин ще спаси онова малко сираче, което е израснало с мисли за отмъщение.
Хазар ѝ казва, че на Миран не може да се помогне, защото неговото сърце се е превърнало в камък и моли дъщеря си да тръгне с него, а тя го пита, дали той е можел да остави Дилшах в къщата на Асланбей, и не се ли е опитал, дори с цената на живота си, да я изведе от там, така и тя няма да остави Миран, независимо, че нейният живот е в опасност в този дом! Тя ще си тръгне от тази къща, но само с Миран.
