Сехер се връща в имението. Тя вижда Зия да се занимава със своите цветя и отива при него, за да се опита да разбере, какво е това, което Яман не ѝ разказа.
Сехер пита Зия, дали и като дете е обичал да се занимава със цветя семена?!
-Не, всичко се случи постепенно, след това!
Сехер моли Зия да си поговорят.
-Вашето детство е било много трудно, нали батко Зия?
Докато се занимава с цветята Зия разказва на Сехер:
-Всички си заминах… Първо замина мама, блъсна Яман на земята…, а след това тръгна с мъжът, който ремонтираше телефони. На тръгване тя каза на Яман да не бъде като баща си, което много силно повлия на него! Яман много плака… много страда, но след това…
Зия се запъва….
-Заравям в земята всички, които умират, за да не ни се сърдят след това! – казва Зия за изсъхналите цветя, а след това показва на Сехер цветята, който току-що са покълнали, като ѝ казва да погледне как здраво са се хванали за живота.
-А, ти батко Зия, ти какво прави?
-Когато татко си замина, аз тогава обикнах цветята!
Зия разказва на Сехер, че баща му не е издържал, след като майка му си е заминала и се обесил, а Яман го намерил и искал да го спаси и го хванал за краката, за да го спаси, но тъй като Яман бил малък, не успял, а тялото на баща му се стоварило върху Яман, а на Яман ръката се счупила….
Зия разказва на Сехер за количката, която тя намерила в склада, като дете е понесъл много удари, за да не му я вземат, а Яман го спасил, като набил всички и така Яман станал баща за тях.
-След този ден Яман стана като камък…
Плачейки Сехер се прибира в къщата.
Текст от potv.bg
