Йозгюр я гушва и сваля на брега.
-Е, тук няма никой! – казва Езги.
-Още по-добре ще си починем само двамата!
Нещо започва да мърда в храста и Езги веднага се скрива зад гърба на Йозгюр. След малко от там излиза една коза. Йозгюр иска да хване козата, но тя бяга, а след това обяснява на Езги, че на такива места селяните си пускат козите, а в края на лятото си ги прибират.
-Ти подиграваш ли се?
-Не, след като има кози, трябва да има и колиба! Виж ей, там…. Това не е ли колиба? – пита Йозгюр като показва с пръст колибата малко по-навътре от брега и казва на Езги, че там ще прекарат нощта, но преди това трябва да вържат лодката. Йозгюр се доближава до лодката и казва, че не вижда много добре какво прави в тъмното, а Езги вади фенерчето от чантата си и светва.
Йозгюр е изненадана, а Езги му отговаря, че го е взела за всеки случаи.
Йозгюр взема одеялото и дъждобрана от лодката и се отправят с Езги към колибата. Йозгюр оглежда колибата.
-Чудесно, тук ще бъдем в безопасност, ако можехме да запалим и огън?!
Езги вади запалка от чанта си и му предлага да запалят. Той е учуден, че има и запалка. Езги му казва, че това е била любимата запалка на Сонар и тя я е задигнала като си е тръгвала, и е останала в чантата ѝ.
Текст от potv.bg
