Фикрет нарежда на Дурук да провери как е Ведат. Дурук влиза в стаята и вижда празно легло и отворен прозорец и веднага вика Фикрет.
В същото време Ведат се промъква бавно през гората. Фикрет, заедно с хората си, настига Ведат.
Фикрет вика на сина си:
– Сине, къде отиваш?
– Към ада.
– Защо искаш да отидеш в ада? Адът вече при теб.
– Мислех, че имам треска – смее се Ведат.
– Има и по-лесни начини да умреш. Да си прережеш гърлото е трудно. Но един куршум ще свърши работа.
– Прерязването на гърлото е лесно, като детска игра.
– Къде отиваш? Можеш ли да намериш Нефес?
– Или ще я намеря, или ще умра. Няма да чакам да я намерят. Защото ти и аз сме различни. Аз не съм от бащите, които биха позволили на непознат да отгледа сина им. И не съм от бащите, които биха изоставили жената, която обичат. Аз изобщо не съм такъв.
– Върви, върви, върви.
– Малко си закъснял с възпитанието. Минали сме през това с друг мъж.
– Сериозно ли? Може би не е твърде късно. Виж, жената, за която си готов да умреш, нарича друг за свой мъж. Синът ти нарича друг мъж свой баща. Какво ще стане, ако ги откриеш, какво. Ще ги оставиш без храна или ще ги пребиеш до смърт, какво? Трябва да разбереш, че те вече са нищо за теб!.
– Разбирам, но не го приемам на сериозно.
– Ти наистина си луд.
– Чудя се в какво съм се превърнал.
– О, между другото, ти си разведен. Назар буквално току-що се разведе с теб.
– Е, слава Богу. Казват, че да си разведен е като да си цар.
– Ти луд ли си или обичаш да се преструваш на луд? Никога не съм го разбирал.
– Няма и да го разбереш, не се притеснявай!
– Не ми ядосвай и се върни вътре!
Текст от potv.bg
