Тахир казва на сина си, че е тръгнал по следите му и е намерил всичко, което е оставил за него. Ийт е щастлива, че отново са заедно. Нефес пита тъжно колко време ще бъдат заедно: месец, два или пет. А какво ще стане след това?
Нефес моли сина си да си поиграят на двора.
След като Ийт си излиза, Нефес обяснява на Тахир, че оттук нататък ще се крият не само от Ведат, но и от полицията.
– Да предположим, че заминем за Грузия, Русия или другия край на света. Няма да прикрием следите си от Ведат и от полицията. Тахир, ти никога повече няма да видиш тези места, родината си, роднините и приятелите си, морето си. Няма да ги видиш. Никога няма да ги видиш. Където и да отидем, всеки път страхът ще чука на вратата ни и сърцето ни ще отива в петите. Ще се чудим дали полицията не е дошла в дома ни. Дали няма да ни отведат. Ако в страна, която не познавам, те отведат от мен. Какво ще правя? Добре ами Ийт, какво ще прави без теб? Не можем да бъдем щастливи, като знаем, че семейството ти е нещастно. Не съм избягала заради думите на Сание. По това време много от твоето семейство вече ме бяха приели. Избягах, за да не ги нараня.
– Нефес, всеки човек има две семейства. Първото е това, в което се е родил. А второто е това, което сам изгражда. Нефес, от всички неща, от които се страхуваш, нищо няма да се случи.
Нефес, със сълзи на очи, казва, че е много късно. Нефес слага телефона на масата и обяснява, че Али ѝ го е дал. Телефонът е проследен и Али е на път да арестува Тахир.
В това време Али и подкрепленията му са на път да арестуват Тахир. Али е облян в сълзи и осъзнава, че трябва да сложи белезници на най-добрия си приятел.
Тахир пита Нефес защо е направила това. Нефес, ридаейки, отговаря, че го е направила, защото го обича повече от всичко на света.
Тахир и Нефес чуват гласа на Ийт от двора. Момчето е щастливо да види, че чичо Али им е дошъл на гости. Ийт казва на Али, че баща му и майка му са вътре в къщата.
Нефес поглежда съпруга си и го уверява, че ще избере един ден, който да прекара с него, вместо четиридесет дни, които да живее със страха, че може да ѝ бъде отнет. В това време Ведат се приближава до къщата, в която се крият Нефес и Тахир.
Ведат забелязва полицаите и сина си, които се разхождат в двора. Али чука по вратата, като моли да отворят вратата.
Тахир прегръща Нефес и шепне, че трябва да има друг изход и той много скоро ще го открие.
Текст от potv.bg
