В двора на къщата на Калели се чува изстрел и Джемил крещи: -Назар. Мурат моли Назар в никакъв случай да не излиза навън.
Мустафа излиза при Джемил и настоява той да прибере пушката. Сание излиза на двора и крещи на Джемил да вземе дъщеря си и да се махне. Мустафа настоява майка му да влезе в къщата. Мурат излиза на двора и смело се приближава до Джемил, така че цевта на пушката опира в гърдите му.
– Нямам други лоши навици, освен че понякога те ядосвам. Аз и братята ми просто добиваме пясък. Живеем добре, слава Богу. Бях в армията. Откакто се помня, съм обичал Назар. Дъщеря ти, докато не се оженим, е поверена на брат ми Мустафа Калели и на снаха ми Асие Калели. А сега, батко Джемил, моля да разрешиш да се оженя да дъщеря ти. Умолявам те.
Назар излиза от къщата. Джемил изисква дъщеря му да дойде при него. Назар застава до Мурат. Джемил предупреждава дъщеря си, че ако не иска да довърши това псе, трябва да си тръгне с него. Назар застава пред баща си, като закрива Мурат с гърба си. Като хваща цевта на пушката, Назар янасочва към себе си.
В този момент Али, Есма и Осман пристигат в къщата на Калели. Али заповяда на Джемил да остави пушката. Назар, със сълзи на очи, поглежда баща си. Джемил не сваля очи от дъщеря си и казва:
– Или до моята, или до твоята смърт. И тъй като ти наруши обещанието си към мен, аз вече нямам такава дъщеря.
Джемил плюе в краката на дъщеря си и си тръгва. Изтощената Назар пада на земята, без да може да сдържи сълзите си.
Текст от potv.bg
