Нефес идва в съзнание. Момичето с вързани ръце седи в инвалидна количка.
Нефес обещава на сина си, че със сигурност ще се измъкнат от тази ситуация. Ийт е сигурен, че бащата ще дойде и ще ги спаси. Нефес моли сина си да бъде силен. В стаята влиза Ведат.
– Ето ни, най-накрая всички отново сме заедно.
– Прави каквото искаш, не ме интересува. Не знам дали си забелязал, но оттук нататък и Ийт не се страхува от теб.
– Не съм искал да ви плаша. Просто не прощавам на хората за това, което правят с мен. Ти знаеш това по-добре от всеки друг, Нефес. Помниш ли този стол? Помниш ли, когато петимата ме слагахте на един такъв, а това е той.
– Пазиш го от онзи ден? Ти наистина си луд. Какво ще направиш? Ще ни държиш тук, докато умрем?
– Това възможно ли е? Имам нужда от вас живи. Само докато Тахир се предаде или бъде заловен. Тогава този ужасен сън ще свърши за всички нас.
Ведат развързва ръцете на Нефес и ѝ казва да изчака, докато се върне. Ийт крещи, че баща му ще дойде и ще ги спаси. Ведат му напомня за стотен път, че той е неговия баща.
Ведат слиза при охраната и им благодари, че са намерили Нефес. Ведат ги моли да намерят и Тахир.
Нефес започва да блъска по вратите като крещи да я пуснат навън. Ведат включва музиката на Вивалди на касетофона. В стаята, в която седят Нефес и Ийт, са монтирани високоговорители. Нефес чува позната музика.
Закривайки ушите си с ръце, Нефес побеснява. Нефес си спомня за ужасните мъчения, на които я подлагал Ведат в продължение на 8 години. Ийт се гушка в майка си и обещава, че всичко ще се оправи.
Текст от potv.bg
