Сание слиза в хола, където семейството се е събрало около масата и наблюдава майка си.
-Госпожа Сание, която учи всички на ред, справедливост и чест – казва Асие.
– Винаги си се питала какви прегрешения имаш. Днес ние заедно научихме какви грехове имаш! -казва Мулат.
Сание казва на сина си да не се меси в работи, за които не знаеш нищо.
Мустафа казва на майка си тогава да им ги обясни.
– Трябваше да бъде така. Какво трябваше да направя? Да го изхвърля на улицата, вместо да го приютя? – пита Сание.
-О, ти си толкова великодушна и благородна, мамо! – отвръща Фатих.
-Същата ли беше, когато помогна за смъртта на чичо ми и на жена му? – пита Мустафа.
-Не съм помагала за нищо и не съм убила никого. Защо не попиташ за това убийца Фикрет. Защо питаш мен? – сопва се Сание.
-Ние също ще го попитаме. Но какво ще кажа на Тахир, мамо? – пита Мустафа.
-Ти ни отне брат ни! – казва Мурат.
– Той все още е наш брат, наш близнак. Той ще си остане такъв – казва Фатих.
-Защо мислиш, Мустафа, защо мислиш, че дойде тук, знаейки, че полицията го търси навсякъде? – пита Асие.
– Мисля, че да ме пита за всичко – отговаря Сание.
– Разбира се, нека пита. Той ще те попита, мамо. Да убием Фикрет е лесно, да го хвърлим в затвора, това също е лесно. Но ти, мамо, какво ще направиш? Как ще се изправиш пред Тахир? – пита Мустафа.
Текст от potv.bg
