Ийт и Нефес слизат в ресторанта. Тахир се връща в хотела и моли Ийт да се върне в стаята, за да играе.
Тахир признава на Нефес, че не е добре. Нефес му отговаря, че знае за това и му казва, че веднага след като си е тръгнал сутринта, човекът на г-н Фикрет е дошъл в стаята ѝ и е донесъл писмо. Тахир пита какво има в това писмо. Нефес му отговаря, че явно е било същото, което е чул днес на гробището.
– Пише, че може би ще го убиеш. Но аз дори не мислех, че това е възможно, защото вярвам в твоята милост. Знам, че главата ти е объркана.
– Тя е празна. Празна е. В главата ми има празнота. Семейството, в което се родих, се оказа, че не е моето семейство. Не го разбирам.
– Тахир! Може би това, през което сме преминали, не е едно и също. Но аз те разбирам. Главата ти е объркана. Не можеш да говориш за това, не можеш да кажеш на никого. Но ако го направиш, ще ти бъде по-лесно. На мен ми помогна. Защото ти стана мой приятел, ти излекува раните ми. Позволи ми да излекувам твоите.
Тахир разказва какво е чул на гробището от Фикрет и Сание.
