Фикрет се прибира вкъщи и намира Ведат с бутилка вино в ръце.
– Добре дошъл, татко. Откъде се взе?
-Плащах ти сметките!
– Децата могат ли да изложат един мъж и да го издигнат?
– Какво става? Беше в добро настроение, нали, като правеше халва? Какъв мъж си ти? В един момент си на върха на планината, а в следващия си дълбоко под земята. Нямаш ли средно положение?
– Не обичам средата. Средата е за посредствени хора.
– Виждам това.
– Поздравления, татко. Направи всичко възможно, за да ме принудиш да дам показания.
– Принуди, а? Защо даде тези показания? Не се страхуваш нито от затвора, нито от бедността, нали?
– Защо дадох показанията ли? Не знам, но ще откриеш отговора на този въпрос, татко.
– Ще го намеря. Приел си поражението си, но не можеш да го признаеш пред себе си. Веднага щом ти казах за пистолета, ти отиде и даде показания, сякаш беше притиснат в ъгъла. Дори демонстрираш гордостта си от себе си. Дори не си честен със себе си.
– Погледнете Фикрет Диличай, той разбира от всичко. Ти дори разбираш от психология. Няма да изпусна тази възможност. Нека да започнем нашия психотерапевтичен сеанс. Трябва да ти разкажа за детството си, нали? Ще го направя сега. Имах баща, който почина, когато бях дете. Аз го убих, но се оказа, че той не е бил истинският ми баща. И тогава си намерих нов баща, по-лош от стария ми баща. Старият ми баща ме биеше, много пъти, като не обръщаше внимание на сълзите и молбите ми и миришеше много лошо и беше истинско чудовище. Освен това изобщо не познавах майка си. Не знаех каква е тя. Не знаех какво представлява майчината ласка. Животът ми беше една голяма лъжа.
Ведат избухва в истеричен смях. Фикрет поглежда сина си и го съветва:
– Източи отровата си. Защото това е единственият начин да се оправиш!
Ведат смеейки се посочва с пръст към Фикрет, а после рязко спира да се смее, като хищник се приближава към Фикрет и казва
– Измамих всички вас! Измамих ви! Всички вие се хванахте на моята игра. Мислите, че съм загубил, но аз никога не губя. Никога! Нищо не е свършило, докато не кажа, че е свършило. Ако Ведат Сояр е в играта, само той печели. Аз не губя – крещи той – аз винаги печеля! Винаги!. Може да оставям другите да спечелят, само в незначителни битки, но винаги печеля аз. Аз диктувам правилата на играта, разбираш ли?
Ведат се опитва да си спомни правилата, които сам е определил, но не може да си ги спомни. Фикрет поглежда сина си с болка. Ведат се хваща за главата и повтаря, че не губи.
Текст от potv.bg
