Тахир пристига в дома на Фикрет и го пита дали той е накарал Ведат да промени показанията си. Фикрет обяснява, че се опитва да изправи греховете на сина си.
– Виж, върнах ти свободата, но не го направих, за да избегна твоето отмъщение. Просто се опитвам да компенсирам това, което не можах да дам на сина си, защото не можах да му бъда баща. За греховете си ще си платя сам.
Ведат става, за да пие вода и през прозореца вижда как баща му води приятен разговор с Тахир. Каната пада от ръцете на Ведат.
Тахир обяснява на Фикрет, че е дошъл тук, не за да го убие, дори не е въоръжен.
В същото време Ведат се приближава към Тахир отзад и като държи пистолет в главата му, казва:
– Той е дошъл да те убие, татко.
Фикрет при вида на пистолета в ръцете на сина си скача и насочва оръжието си към Ведат. Фикрет заповядва на Ведат да остави оръжието.
– Как си, Тахир? Как си, скъпи? Толкова отдавна не сме се виждали. Оказва се, че с теб имаме много общо: една и съща жена наричаме съпруга, едно и също дете наричаме син. Родителите ти също не са били истински твой родители. Странно е, нали? Невероятно. Но това не е твоя грешка, а негова, наистина, татко.
– Казах ти да оставиш пистолета. Казах ти и преди, че няма да пропусна. Остави пистолета.
– Не, татко, не.
– Казвам ти за последен път, остави пистолета.
Текст от potv.bg
