Сание посещава гроба на съпруга си и лудия Тахир. Фикрет пристига на гробището и сяда до Сание, а тя пита:
– Защо го направи? Какво те накара да го направиш? Ти запали пламъка на раздора в моето семейство.
– Този огън не е в семейството ти, той е бил в гърдите ти и при тома много, много по-рано. Освен това аз не съм казала нищо, Тахир го разбра съвсем сам. Казвал съм ти и преди, че всичко на света върви към своя край, а това ще се случи с всички нас.
– Аз загубих сина си и ти си този, който ме раздели Тахир, когото някога прибрах. Сега той си отиде, ти ми отне най-любимия син.
– Свикнала си винаги да обвиняваш някого другиго, г-жо Сание. Аз отделих сина ви от вас, нали? Няма ли да ми изкажете съболезнованията си, г-жо Сание, аз убих собствения си син Ведат, със собствените си ръце, при това без дори да ми мигне окото. Майка му го роди, а баща му го уби, Осман го изми след смъртта му, а Тахир го погреба. Да се срамуваш от другите винаги е болезнено, но най-болезнено е, ако става дума за собствения ти син. Благодарете на Бога, че никога не сте имали дете, от което да се срамувате. Нефес се отърва от проблемния си съпруг, който ви е притеснявал всеки път, той си отиде. Върнете се вкъщи, г-жо Сание, на грешното място търсите покой. Проливането на сълзи тук, няма да съживи или да прости на никого от тях ще отговаряте за това на онзи свят. Затова искайте милост не от мъртвите, а от живите. Погрижете се за своите синове и снахи. Изкупете вината си пред тях, твърде късно е за това, но ти все още имаш време.
Веднага щом Фикрет си тръгва, Сание се кълне в гроба на Тахир, че не е знаела, че постъпката ѝ ще им навреди по някакъв начин.
-Синът ти завинаги ще бъде мой син, а снаха ти е моя снаха!
Мустафа слиза в хола и упреква съпругата си, че още не е сложила масата.
Нефес слиза в хола с намерението да приготви закуска, а Асие ѝ забранява да стои с болен крак до готварската печка. Асие ѝ напомня, че в дома им има нова снаха и тя трябва да приготви закуска за тях.
Асие вика Назар и я моли да сложи масата, преди да пристигне г-жа Сание. Асие ѝ казва, че свекърва ѝ е излязла на разсъмване.
Фикрет пристига в джамията. Осман казва на Фикрет, че е по-добре да остави греховете на Ведат на небесния съд. Фикрет кашля силно, а Осман забелязва, че Фикрет не изглежда добре.
– Как иначе трябва да изглеждам? Изглеждам като убиец на собствения си син.
– Не ти стигаха греховете на раменете, защо добави и този?
Фикрет не знае какво да отговори.
Сание върви към дома си и си спомня думите на Фикрет. Сание влиза в дневната точно когато цялото семейство се е събрало около масата.
Назар става, за да сложи прибори на бъдещата свекърва. Сание нарича Назар своя дъщеря и я моли да не вдига шум и да седне обратно. Мустафа отстъпва място на майка си в началото на масата.
Сание сяда на масата и пита Тахир дали е казал на семейството, че Ведат е починала. Всички се споглежда изненадано. Сание им казва, че Ведат е бил убит от собствения си баща Фикрет и Тахир го е погребал. Тахир обяснява, че Ведат е искал да го застреля, затова Фикрет е убил сина си. Сание казва, че проблемите им са приключили.
– А сега ме слушай внимателно, аз не исках моята приятелка Сакине да умре, и лудият Тахир също не исках да умре. Аз само информирах бащата за местонахождението на дъщеря му. Сакинех ми написа писмо. Пишеше, че има дете и че много се страхува от баща си. Затова си помислих, че той трябва да отиде и да види внука си. Това е бащино сърце, може би ще омекне, когато види внука си, и ще го приеме, така си мислех. Не знаех, че онзи убиец Фикрет ни слуша зад вратата, а след това намерих бебето пред вратата. В люлката имаше писмо: „Този грях е наказание за теб и за мен до края на живота ни“. Тогава разбрах, че той е убил Сакине и лудия Тахир. Бях много разстроена, разплаках се. Аз толкова се постарах, че съдбите на баща и сина да не са еднакви! Тахир, ти веднъж ми каза, че само Бог знае каква съдба те очаква. Аз го направих. Ти стана луд Тахир, Нефес се превърна в Сакинех, а Ведат – във Фикрет. Много се опитвах да го спра, но не можех да се преборя с любовта ви и се радвам се, че не успях. Фикрет уби Ведат, син си, но всъщност той уби Фикрет от миналото. Той те лиши от родителите ти, но ти даде Нефес. Сине, независимо дали го приемаш, или не, ти си мой син. Мой истински син.
Мустафа и момчетата подкрепят майка си, уверявайки я, че Тахир е бил техен брат завинаги и ще си остане такъв. Братята се прегръщат един друг.
Фикрет се връща у дома. Дурук забелязва, че у не изглежда добре и предлага да се обади на лекар. Фикрет ляга на леглото на Ведат и казва, че лекар няма да му помогне.
Асие не може да повярва, че Сание вече не мърмори и казва само добри думи на всички. Сание усмихнато се обръща към Нефес:
– Нефес, дъще! Добре дошла у дома. Бях жесток към теб, но от всички най-много ме разбираше ти. Ще ми простиш ли сега?
Нефес изтрива една сълза и прегръща свекърва си, а после прошепва на ухото на Тахир, че трябва да приемат любимите си хора с всичките му грехове и недостатъци. Тахир се приближава до майка си и целува ръката ѝ, а след това прегръща.
Сание моли Назар да се върне в дома си. Назар и Мурат поглеждат напрегнато към Сание. Жената пояснява:
– Стани и отиди в собствената си къща. Кажи на Тюркян, че вечерта ще дойдем да те искаме.
Назар прегръща Сание с благодарност.
Назар се обажда на Мерджан и ѝ съобщава, че Мурат ще я закара до тях. Тюркян се надява, че дъщеря ѝ идва при тях с добри новини.
Мурат уверява Назар, че всичко ще се оправи
Нефес моли Тахир да я заведе на гроба на Ведат, за да погребе там цялата си болка. Нефес също така моли Тахир да отиде на гроба на Сакине и гроба на Тахир. Тахир е объркан, той никога не е виждал снимка на Сакине, а и този, който е смятал за свой чичо, се оказва негов баща. Нефес моли Тахир да не се ядосва на Сание, като му напомня, че тази жена го е отгледала и винаги се е отнасяла добре с него.
Мурат закарва Назар в бащиния ѝ дом.
Тахир и Нефес пристигат в къщата на Фикрет, преди да посетят гроба на Ведат. Дурук моли Тахир да поговори с Фикрет, защото е много зле и отказва да извика лекар.
Нефес и Тахир влизат в стаята на Фикрет. При вида на Нефес Фикрет се надига от леглото си и признава, че не би искал да го виждат така. Нефес, която разбира, че Фикрет е настинал, слиза в кухнята, за да му приготви лечебна супа.
Фикрет не разбира защо Тахир не е убил убиеца на родителите му. Тахир го уверява, че няма да отмъщава:
– С всичките си действия си навредил само на себе си. Ти стана убиец на сина си. Това е по-лошо от това да умреш от един куршум. Това означава да умираш всеки ден и все още да дишаш. Това означава да се превърнеш в жив мъртвец.
Назар казва на майка си и Мерджан, че Калели ще дойде у тях вечерта, за да искат ръката ѝ. Тюркян е сигурен, че Калели са взели правилното решение.
– Джемил ще се ядоса, ще се разсърди и няма да ги пусне в къщата, ще ги прогони и няма да дойде на сватбата. Но поне ще е щастлив, че Калели са взели дъщеря му както трябва: с годеж и сватба. Какво може да направиш ти? Това все пак е баща, той не знае как да покаже любовта си, но знае как да покаже гнева си.
Тюркян забелязва, че дъщеря ѝ е напрегната, но Назар я уверява, че всичко е наред.
Заповядайте в нашата фейсбук група – https://www.facebook.com/groups/turski.seriali.fen.grupa/ Тук ще качваме епизоди, новини и снимки свързани с любимите ви сериали.
