Тахир и Нефес се отправят на разходка с яхтата. Нефес признава, че е знаела, че тези щастливи дни ще дойдат и за тях, но не е предполагала, че ще е толкова скоро.
Тахир се усмихва топло и я хваща за ръка, като я уверява, че са изминали дълъг път заедно и заслужават цялото щастие.
За момент двамата се замислят за това, което са преживели в миналото, за трудния път, който са изминали. Тахир казва на Нефес, че никога не е спирал да вярва в тяхната любов и в това, че могат да преодолеят всяко препятствие. Той изразява благодарността си към Нефес за нейната непоколебима подкрепа и сила по време на нелекия им път.
Нефес му отвръща с благодарност за това, че Тахир е до нея. Тя признава, че дори и в най-трудните моменти от връзката им не е губила надежда, че един ден нещата ще се оправят. Тя признава, че за нея е много приятно, когато щастливите дни идват по-рано от очакваното, и цени всеки миг, който могат да прекарат заедно.
Докато продължават разходката си с яхта, Тахир и Нефес се наслаждават на спокойната обстановка, че са заедно, и се радват на новооткритото си щастие.
Текст от potv.bg
