Сехер стои замислена. Яман я пита за какво се е замислила, а тя му отговаря, че е гледала облаците и му обяснява, че като дете като гледала облаците, когато валял дъжд, тя си мислела, че слънцето се отделя от облаците. Също така си мислила, че любовта между облака и слънцето не е взаимна. Тя си мислила, че когато слънцето се отделяло от облака, той много страда, но явно това е след приказката, която е прочела тогава.
-Може да е всичко наобратно, слънцето да е обичало облака и затова да се е държало на разстояние от него?
-Ако обича, защо да се държи на разстояние?
-Защото слънцето се е страхувало да не навреди на облака, да не го изпари със своята топлина!
-Аз съм гледала историята от страната на облака, но се оказва, че и слънцето е в същата ситуация!
-Възможно е! Ако не може да види и знае, сърцето е в безпомощно положение. Плаче и гори от вълнение!
-Но, добре, че слънцето е свикнало да гори или ще пострада силно, така ли?
Яман се замисля и отговаря: – Слънцето не е свикнало да гори, а да изгаря!
Сехер смутена го пита, дали няма да е добре да се прибере в стаята си, защото съвсем наскоро е излязъл от операционната.
-Аз съм добре, като никой друг път! – отговаря уверено Яман.
-Ако нещо стане по моя вина….
-Нищо няма да стане!
-Даваш ли ми думата си?
-Давам!
Идва полицаят, който пази Яман и му казва, че е време да се върне в стаята си.
Текст от potv.bg
