Яман и Сехер в къщата на Надире опаковат вещите на Сехер, които все още са годни за употреба.
Сехер подканя Яман да си тръгват. Яман взема един от кашоните, а от него изпада една фотография на жена. Сехер я взема и тъжно я гледа. Яман я пита какво е станало, а тя му обяснява, че за спомен от майка си има само тази снимка.
Леля Надире се връща и забелязва колко нежно Яман се отнася към Сехер. Тя ги изпраща и вижда фотографията на майката на Сехер и съжалява, че тя пострадала от наводнението, защото знае колко е важна за нея.
-Не се притеснявай, мамо Надире, тя можеше напълно да е унищожена, но все пак част от нея е запазена!
Сехер прегръща Надире и се качват с Яман в автомобила. Сехер споделя на Яман, че мама Надире е много важна за нея, защото ако не е била тя, Сехер не знае какво е щяло да се случи с нея.
-Ти си уверена, че ако нещо ти се случи, тя веднага ще ти се притече на помощ, нали?
-Да, без да се замисля!
-Ти и имаш доверие, нали?
-Да!
-Ти си толкова важна за Юусуф! Нима искаш един ден да останеш без дом с Юсуф!
-Ако говориш отново за прехвърлянето на акциите…
-Не, аз ти говоря, че ти имам доверие, затова и ти трябва да ми се довериш!
-Добре, но ще имам едно условие!
-Всичко, което поискаш!
-Искам акциите да бъдат на името на Юсуф, а не на мое, а аз ще ги контролирам, докато той навърши пълнолетие!
-Добре, сега ще се обадя на адвоката да направи необходимите поправки!
