Сомер се събужда с огромно главоболие. Той няма никакъв спомен за случилото се предишната вечер. Единственото, което знае, е, че е изпил твърде много алкохол.
Сомер си търси телефона и вижда, че батерията му е паднала. Тюркян му казва, че някой го е търсил и яко тя е била намерила зарядното е щяла да го зареди.
-Аз вчера, явно много съм пил! Главата ме цепи, а и цялото тяло ме боли!
Тюркян мълчи. Сомер я пита, как се е прибрал снощи вкъщи. Тюркян му отговаря, нали се е прибрал, защо се интересува.
-Извинявай!
-За какво?!
-Че вчера съм се прибрал в такова състояние!
Тюркян му напомня, че ѝ е казал, че ще става баща. Тя иска да разбере дали това е вярно.
-Да, ще стана баща!…. Един ден ще изпитам това чувство!
-Това означава, че сега…
-Какво сега, Тюркян? Какво ме питаш?
-Мислех, че в живота ти има още някой! Наистина не мога да те разбера…. Искаш да станеш баща, а казваш, че трябва да се разведем?!
-Тюркян, какъв ти е проблемът толкова рано сутринта? Защо ме разпитваш?
-Нищо. Нямам никакъв проблем!
Сомер иска да облече ризата си, но усещам болка в рамото. Тюркян му прави масаж. Сомер взема ръката ѝ и показва, къде го боли. Тюркян го натиска по-силно по-болното място и той инстинктивно се обръща към нея. Двамата се озовават лице в лице… Тюркян затваря очи… Сомер може би искаше да я целуне, но се отказва, като казва, че ще отиде да си вземе душ.
