Зухал щастлива влиза в стаята при сестра си и ѝ казва, че е подслушвала на вратата и е чула как селянката плаче безутешно.
-Е, виждаш ли, този път си получи заслуженото! Но, това са още хубави дни за нея, скоро ще видим, как Яман ще я изхвърли като боклук от имението! – казва с доволна усмивка Икбал.
Зухал пита сестра си, дали е говорила със Селим и дали знае какво се случва.
В същото време Селим е в болницата. Медицинската сестра му казва, че е имал късмет, защото куршумът е излязъл от крака му и след малко ще зашият раната му.
В този момент Икбал се обажда на Селим.
-Ало, Селим, най-накрая всичко се получи! Яман получи всички документи и сега ходи зъл и бесен из имението!
-Разбрах го, когато той дойде и стреля в мен!
Икбал му казва да не говори с никой докато тя не дойде и говори с него.
-Како, как не можахме да помислим за това?! Все пак, това е Яман! Ами ако го беше убил! Ами ако сега Селим подаде жалба в полицията…
-Не се притеснявай, отивам да оправя този проблем!
