Сердар води Дьонюш на брега на морето. Момичето е близо до това да му признае любовта си, но изведнъж се появява бащата на Сердар и му казва, че трябва спешно да поговорят.
-Приятелството ти с Дьонюш в никакъв случай не може да продължи! – заявява Метин, когато двамата със сина му остават сами.
-Какво означава това? – пита Сердар, като гледа баща си с невярващо изражение.
-Ти чу. Няма да се виждаш повече с Дьонюш!
-Татко, откъде дойде това сега? В края на краищата ти много харесваш Дьонюш!
-Сине, майка ѝ не иска това! – отговаря Метин.
-Но защо? Какво толкова лошо съм направил? Наскоро подарих на Дьонюш една висулка, майка ѝ също не я хареса. Не разбирам!
-Сине, не го протакай. Повече няма да се виждаш с нея. Обещал съм това на госпожа Несрин. Темата е приключена!
Дерия е щастлива, тъй като прекарва приятно времето си с Хакан.
