Ендер, Йълдъз, Хандан и Дуан пият кафе и обсъждат случилото се. Йълдъз казва, не е искала да го казва пред Кумру, но така му се пада на Селим.
-Е, заслужи си го! Изобщо не ми е мъчно! – казва Ендер.
-Никога не ти е било мъчно за друг, освен за себе си! – отвръща Йълдъз.
Ендер отговаря, че е така защото не вижда смисъл в обратното. Хандан отбелязва, че ролята на Джулия в този случай е много интересна.
-Хандан, не се меси в това! – предупреждава я Дуан.
-Защо, тя е майка, как да не се намеси?! – възмущава се Йълдъз.
Хандан казва, че всички знаят, че зад това стои Джулия и не трябва да остават безучастни. Йълдъз подкрепя Хандан като казва, че е права. Йълдъз пита Дуан, защо пази Джулия.
-Не пазя Джулия, а вас! Никой да не се меси! Точка! – отсича Дуан. -Джулия е в миналото и няма да се опита да направи още нещо, защото знае, че ще си има работа с мен! Тя много добре знае на какво съм способен!
Йълдъз казва, че ще отложи пробите за булчински рокли, защото не може да ги пробва в това състояние.
-Ще пробваш! Няма да тъжим за човек, който се опита да убие Кумру! – категоричен е Дуан.