Мине се обажда на Рючхан и тя отива в дома ѝ.
-Кажи ми бързо какво искаш? – казва Рючхан, влизайки вътре. – Нямам време да се занимавам с теб!
-Толкова си отчаяна, че дори си сътрудничите със змията – отговаря Мина. – Мислех, че си по-умна от това. Мислите ли, че ще се отървете от мен, като пратите Нихат? Не осъзнавате в колко голям капан сте попаднала!
-Мислиш, че можеш да ме уплашиш с това? Аз много добре знам какво правя!
-Вие не знаете нищо, госпожо Рючхан. Не можете да си представите на какво е способен Нихат, когато е ядосан. За да преследва собствените си интереси, той е готов да унищожи всичко, едно по едно. Той възнамерява да отмъсти и на мен, и на Сомер!
-Нищо няма да се случи на Сомер! – уверено казва Рючхан. – Семейството му стои зад него. По-добре помисли за себе си!
-Разбира се, че мисля! – Мине се приближава към Рючхан. – Когато Сомер разбере, че си довела Нихат тук, за да ни разделите, че дори сте му подарил маслиновата горичка, цялата истина ще излезе наяве. Сомер и аз ще бъдем отново заедно. Той ще ми прости, а вие ще загубите сина си!
-Не смей! Кълна се, че дори с цената на това да загубя напълно сина си, ще те засрамя така, че няма да можеш да се покажеш на публично място. Не само тук, но и където и да се намираш! – Рючхан забива острите си нокти в корема на момичето. – Ще те нараня толкова силно, че заради болката няма да можеш да виждаш Сомер. По-добре е да напуснеш тази къща възможно най-скоро!
-Няма начин да ме изгониш оттук – заявява Мине, като се опитва да остане спокойна и уверена.
-Разбирам. Ще изчакаш Сомер да дойде, да те хване за косата и да те измъкне насила оттук. Нямам нищо против! – Рючхан си тръгва.
