Нюлюфер чука на стаята на дъщеря си и я моли да отвори вратата. Мелек крещи, че не може да го направи, тъй като Генджо я е заключил. Мелек е сигурна, че само двете с майка ѝ ще успеят да се измъкнат от тази къща само мъртви.
Тарик съобщава на баща си, че двамата с Мерджан са определили ден за сватба. Тя ще се състои след два дни.
В този момент Нюлюфер нахлува в кабинета на Генджо:
– Какъв е смисълът на това, Генджо? Защо си заключил Мелек в стаята.
– О-о, ти си се събудил. Тъй като не успяхте да я възпиташ, се наложи да се намеся. Освен това вече те предупредих да не повишаваш глас срещу мен. Не знам колко още ще бъда търпелив.
– Веднага отвори вратата! Искам да видя дъщеря си.
Генджо нарежда на сина си да излезе от кабинета му, а след това грубо хваща съпругата си за раменете:
– Нюлюфер, сега говори. Само гледай гласът ти да е много силен. Говори. Ти млъкна ли, когато те притиснаха в ъгъла? Защо замълча? Нюлюфер, не осъзнаваш, че няма да се избавиш от мен. Нито ти, нито Мелек. Никога няма да се отървете от мен. Какво още трябва да направя, за да го осъзнаеш.
– Генджо, ти ме нараняваш. Престани.
– И ти ми досаждаш. Престани.
Като пуска жена си, Генджо избърсва ръцете си като от мръсотия.
