Джанер е при Кумру и я моли да излязат, за да се поразсеят.
-Искам да отида на гроба на Селим! – казва Кумру.
-Не го очаквах! – отговаря Джанер и сяда срещу нея.
-Трябва да се сбогувам с него!
-Добре, ще отидем заедно.
-Не си длъжен да го правиш!
-И в добро и в зло сме заедно!
Кумру отвръща, че знае, че е така, но не иска да го разстройва. Джанер я уверява, че няма да се разстрои, а вижда колко е тя разстроена и в никакъв случай няма да я пусне сама на гроба на Селим. Ще отидат заедно, а той ще я почака настрани.
Кумру започва да плаче. Джанер я пита, защо плаче, а тя му отговаря, че се е разчувствала, защото никой не се е държал така добре с нея. Джанер я подканя да вървят. Разплакана Кумру прегръща Джанер като му казва, че никога няма да забрави, какво е направил за нея.
