Яман не можеше да овладее емоциите си и да контролира гнева си.
Влизайки в кабинета си той се сблъсква със Сехер, която го моли да му обясни, защо е в това състояние, какво е станало, защото каквото и да е истината, тя иска да я знае.
-Яман, защо мълчиш?
– Защото ти в моите очи си едно нищожество! – крещи Яман. Сехер е шокирана от думите му. -Разбра ли, каква е истината? Ти за мен си нищожество!
-Аз..
-Ти не съществуваш за мен! Разбра ли! Ти нямаш никаква стойност за мен в тази къща! Разбра ли!
-Но, всичко, което се случи…
-Всичко, абсолютно всичко беше заради Юсуф! – крещи Яман. -Ти трябваше да останеш тук, за да не загубя Юсуф и аз направих всичко заради това!
-Не, не, не… – не може да повярва Сехер.
-Всичко свърши! Семейството, социалните служби, всички повярваха, даже и ти повярва! Падна в ямата, която изкопах за теб! Приказката свърши! Зад тази врата, пред всички ще показваш, че между нас всичко е наред, но тук, ще бъде твоята тъмница! А, сега се махай от погледа ми!
Сехер плачейки тръгва да излаза от стаята, тя не може да повярва, че това се случа. Преди да напусне стаята, тя поглежда към Яман, който е с гръб към вратата и едва сдържа гнева си.
