Хазан се доближава до майка си:
– Веднъж Мелек ми каза, че те е целунала, докато си спяла. Каза също, че не си спомня кога за последен път те е целувала. Тя се разплака. Обещала си на Мелек, че няма да взимаш повече хапчета.
– Но ако не си вземам хапчетата, ти ще смяташ за луд, нали?
– Мамо, няма значение дали е вярно, или не. Събери се. Не заради себе си и най-вече не заради мен. Това е заради Мелек. Аз съм тук заради теб и заради Мелек. Моля те, помогни ми.
– Тя ми го каза веднъж: -Мамо, дай ми майчина ласка.
– Дай я тогава!
– Аз не съм луда, Хазан!
– Ти не си луда, мамо! Бъди майка! Бъди нашата майка! Бъди луда майка, ако искаш, но моля те, бъди нашата!
Хазан прегръща майка си. Нюлюфер се притиска до дъщеря си и се разплаква.
Хазан влиза в стаята на сестра си с един куфар и ѝ казва, сякаш нищо не се е случило, че сега ще спят заедно. Мелек безразлично казва на сестра си, че може да прави каквото си иска.
