Сейран е изключително шокирана, когато научава за решението на баща си да я омъжи за Ферит. Въпреки резервите си, тя се чувства задължена да изпълни желанието на баща си. В знак на уважение тя целува ръцете на родителите на Ферит и на Ифакат, след което застава до бъдещия си съпруг. Ферит, срамежливо усмихнат, прошепва: “Отново се срещнахме”. Двамата си разменят брачни халки, с което поставят началото на своя съюз.
Когато семейство Корхан си тръгва, Сейран хвърля неодобрителен поглед към баща си, но запазва мълчание. Изведнъж тя си спомня за сестра си, която е избягала в стаята си. Тя се приближава към нея внимателно, опитвайки се да ѝ обясни какво се е случило. Суна, като вижда пръстена на пръста на сестра си, изпада в още по-голямо отчаяние, чувствайки се напълно безпомощна и безполезна. Знаейки, че Сейран не иска да се омъжва, Кязим взема крайни мерки и я заключва в мазето.
Започва подготовката за сватбата и Хатук освобождава Сейран от мазето, заявявайки, че наказанието ѝ е приключило. Сейран със сълзи на очи моли майка си да се намеси и да я спаси от брака, на който тя категорично се противопоставя. Есме обаче отговаря, че въпросът е приключен и те не могат да направят нищо, за да променят ситуацията.
