Сехер се прибира в имението, а след нея гневен и ядосан се връща и Яман. Той вижда Сехер в салона и грубо я хваща за ръка.
-Какво правиш? Пусни ме, аз сама ще се кача! – казва му ядосан Сехер и се качва в спалнята. Яман я следва и влизайки в стаята ѝ заповяда, че без негово разрешение няма да напуска имението, а също така той трябва да знае, в колко е излязла и с кой се е виждала.
-Стига! Спри се вече! – крещи Сехер. – Кой си ти? Кой си? Този, който ми довери най-съкровените си тайни или този груб великан, който сега стои пред мен? Аз, аз… не мога да те позная!
Яман хваща Сехер грубо за раменете и ѝ казва, че това е той, а всичко останало е било игра, за да я убеди и я пита, не го ли е разбрала вече, че всичко това е направил, заради Юсуф.
-Аз не ти вярвам! Има нещо друго! Защо ме качи на лодка? Защо когато падах, ти ме хвана за ръката? Защо ми даде онази ябълка? А, цветята? Там никой нямаше, ти не беше длъжен да го правиш?! Защо постъпи така с мен? Защо? Защо? Защо?
-Защото те ненавиждам! Защото още в първия ден искаше да ми вземеш Юсуф и да заминеш, а аз исках да ти покажа, кой е Яман Къръмлъ! А, ти, какво си помисли, че можеш да бъдеш с Яман Къръмлъ ли? И ето сега пред мен стой нещастницата, която повярва, че можа да бъде, това което не е!
-Ти си нещастник! – отвръща Сехер съсипана от думите на Яман.
