На сутринта мъжете от семейство Калели дружно сменят стъклата на къщата си.
Фикрет води Хазан и Ферхат на гроба Ведат и им казва, че е дошло времето на разплатата.
– Дъще, баща ти не е умрял от падане от кон. Той беше отличен ездач, как е могло да се случи това? Онова копеле на име Генджо някога е хвърлил око на госпожа Нюлюфер. И баща ти умря заради това. Дъще, аз знам всичко. Аз знам всичко. Знам, че си ядосана, но никой не е безгрешен, докато не бъде изпитан от греха. Ядосана си на майка си, че се е омъжила за онзи мъж веднага след смъртта на баща ти. Заради парите ли? Какво е трябвало да направи? Беше останала с две малки деца. Нямаше хляб за ядене и нямаше къде да отиде. Какво е трябвало да направи една жена? Не е това, което изглежда.
Фикрет се обръща към Ферхат:
– И баща ми не е убиец! – Това също ли е дело на Генджо, чичо? – Ферхат се досеща.
– Да, и това е негова работа. Генджо е натрупал състояние от продажба на жени. Майка ти е виждала как Генджо погребва една жена жива в един гроб. Точно както е искал да направи със Зейнеп. Той обеси със собствените си ръце една жена, бременна в деветия месец. А когато баща ти дошъл в къщата, ти вече си бил роден. С помощта на лъжесвидетели Генджо убедил всички, че майка ти е изневерила и детето, т.е. ти, е от друг мъж. И уж когато баща ти разбрал за това, побеснял и убил жена си. Генджо ти е разказал за това.
Хазан се чуди как Фикрет знае толкова много от тайните на Генджо. Фикрет обяснява, че при Генджо има човек, който работи тайно за него. Охраната никога, дори заплашени със смърт, няма да издадат на никого тайните на своя господар. Но помежду си те обсъждат много неща. Фикрет им казва, че сега е моментът на равносметката, но те трябва да действат предпазливо – стъпка по стъпка. Бавно. Без да се поддават на гнева.
Хазан, Ферхат и Фикрет, с помощта на Есма и Али, започват да събират доказателства за престъпленията на Генджо.
Братята Калели купуват люлка за Масал.
Нефес постъпва в университет.
