В същото време Сердар пристига в кабинета на баща си.
-Надявам се, че си докарал колата – казва Метин на сива си.
-Кой ти каза? – пита младежът.
-Канех се да тръгвам, но видях, че колата не е на паркинга!
-Не лъжи, татко! Видях графика ти, имаше много планирани срещи!
-Госпожа Несрин дойде!
-Разбирам. Значи тя ни е видяла!
-Слушай, не искам ти се ядосваш. Госпожа Несрин също не иска това. Тя просто се опитва да защити дъщеря си!
-От мен? Какво съм направила на Дьонюш?
-Несрин не иска дъщеря ѝ да се разстройва. Все още сте млади, ходите на училище. Няма нужда да заявяваш така сериозно намеренията си. Освен това тази година ще постъпиш в университет и тя ще страда!
-Нима всички забравят приятелствата си, след като напуснат училище? Що за обяснение е това? – пита Сердар.
-Така трябва да бъде. Престани да питаш за причината. Ще я разбереш, когато му дойде времето!
