Кумру признава на Джанер, че вчера много се е изплашила за бебето, за него, за нея… Джанер признава, че е полудял като я е видял припаднала и не е знаел какво да прави.
-Има и друго! – казва Кумру. -Чух какво ми каза вчера!
-Какво си чула?
-Твоите думи, когато плачеше.
-Така ли? Всичко ли чу?
-Всичко… Добре, че съм с теб, а решението да се омъжа за теб е най-правилното! Знаеш ли защо? Защото никой друг няма да ме обича и закриля като теб! Отдавна мисля за това и трябва да поговорим! Имам нужда от баща на детето си! Но, аз искам да се омъжа за теб, защото това си ти!
Джанер отвръща на Кумру, че те са добри приятели, той има чувства към нея, но не е очаквал от нея да му каже това.
-Знам! Аз също, но се случи! Ти ми го каза, когато мислеше че съм припаднала, но аз искам да ти го кажа сега! И аз те обичам, Джанер!
Джанер не е очаквал, че ще чуе това от Кумру и стои като препариран.
-Ехо, Джанер, чуваш ли ме! – крещи Кумру.
-Хей, чувате ли ме?! Кумру ме обича! – крещи като луд Джанер и прегръща Кумру и завърта във въздуха.
