Действието се връща в болницата.
-Мираза, когато Мелек ми каза, че е болна от рак, аз загубих ума и дума! Както разбирах за това, освен Йомер и Башак никой друг не знае за това!
-Ето защо Йомер си мълчеше! Съжалявам, много съм огорчен! Когато душата на човек не намира спокойствие се отразява на тялото! Сега трябва да я пазим и защитаваме!
-Да така ще бъде! Тя е толкова сила, но и толкова слаба! Когато ми каза, че иска да отпусне ръце, да си почине, в мен нещо все едно се скъса! Единственото, за което тя се държи, са децата ѝ, а баща им се опитва да ѝ ги вземе, а и Дефне замина! Как да ѝ кажа, че дъщеря ѝ е заминала за Истанбул?!
Към тях се приближава Йомер и пита чичо си какво е станало с Дефне или Мелек е разбрала. Мирза го успокоява, че няма нищо такова и го моли да седне при тях.
Йомер разбира, че Мелек е казала на чичо му за болестта си.
-Чичо, на нея никак не ѝ е лесно, от една страна дядо, а от друга Сеит Али, затова на никой не каза. Аз само като си спомням през какво минава ми става лошо! – признава Йомер.
-Йомер, Мелек сама ли пожела никой да не знае?
-Да, иначе не искаше да се съгласи да се подложи на лечение! Какво можех да направя, чичо?! Тя не иска на никой да бъде в тежест и да ѝ простят от съжаление!
