Сехер и Яман започват борба за Юсуф. Всеки от тях се опитва да привлече момчето на своя страна. Сехер дочува Яман да казва на Юсуф, че леля му няма да може винаги да бъде до него. Но той е до него и никога няма да го изостави. Сехер се намесва в разговора и обещава на Юсуф, че тя никога няма да го изостави и винаги ще бъде до него, когато има нужда от нея.
-Не бъди толкова уверена – отвръща Яман, когато остават сами!
Икбал пита Зухал, дали е забелязала как лека-полека главните роли се менят и тя няма повече да гледа от далече и да ревнува.
Яман и Юсуф влизат при тях, а Зухал казва, че игрите с Юсуф много ѝ са липсвали. На Яман веднага му хрумва идеята да използва Зухал, за да нарани Сехер. Яман предлага да Зухал да се разходят тримата в парка.
Останали сами Икбал предупреждава Зухал много да внимава да не изпусне шанса си да се сприятели с Юсуф, защото явно Яман иска да го отдалечи от Сехер.
Юсуф пита леля си, защо не се е облякла, защото чичо му е обещал да ги заведе в парка и я пита, дали ще дойде с тях.
-Разбира се, миличък мой, ех сега ще ходя да си взема палтото и ще дойда! – казва Сехер като поглежда ядосано Яман.
Докато Сехер отива да си вземе палтото, слиза Зухал, която е готова да тръгне с тях на разходка в парка.
-Чичо, а леля ще дойде ли?
-Не, тя си има работа!
Юсуф вижда леля си, която слиза по стълбите.
Сехер, разбирайки ситуацията, лъже Юсуф, че е настинала и затова не може да отиде с тях.
