В същото време Зюмрют се обажда на Халил и го пита, какво е правил цял ден в баницата при Мелек, а не е отишъл с Мерием да определят датата за сватбата. Тя му казва, че Мерием ѝ е казала и го съветва да оправи нещата, преди баща му да е разбрал. Халил се ядосва и казва на майка си, да престанат с баща му да се бъркат в работите му, защото той не е дете.
-Синко, ние имаме име, чест!
-Вместо да ме учиш на чест, престани да правиш неща зад гърба ми! Не се бъркай в нашите работи, ние с Мерием ще се разберем.
Йомер и Мираза са в стаята при Халил. Йомер пита чичо си, какво отново е искала баба му от него. Халил обяснява, че баба му не спира да се бърка между него и Мерием, а това вече много му е омръзнало.
Мираза казва на Халил да престане да се крие от истината и да се изправи пред нея, защото рано или късно ще му се наложи да го направи и тогава ще открие равновесието и никой няма да се разстройва.
-Батко, ами ако истината е различна от тази, която си мислил, тогава какво правиш? – пита Йомер.
-Ще си кажеш, че това е съдба и ще я приемеш, но твоята история не е стигнала до там, ти си още в началото – казва Мираза.
-Как може, батко, да изключи телефона си и да изчезне? – пита Йомер.
-Да като в приказка, имало я и изчезнала – отвръща Мираза…
