Гил успява да спаси Мария Марруа от реката. Жозе Леонсио радостно празнува новината за бременността на Маделейни. Месеците минават, а Маделейни, измъчена и самотна, е на прага на раждането, а Жозе Леонсио го няма. Ражда се Жов. Когато Жозе Леонсио иска да изведе новороденото на разходка с кон, Маделейни се изправя срещу него, за да го държи далеч от сина си. Яздейки с бебето, той вярва, че усеща баща си.
Междувременно Мария Маруа изпитва родилните болки. В опит да избяга от Гил, Мария тръгва сама, качва се на кану и отплава по реката. Густаво отхвърля писмото на Маделейни като емоционален изблик. Джума се ражда и Мария, която изпитва силни болки, поставя бебето в кануто и го изпраща по течението на реката. Старецът от Рио я наблюдава, а през гората се промъква анаконда.
Изпълнена със съжаление, Мария спира кануто, за да спаси дъщеря си, точно когато анакондата се приближава. В драматична конфронтация Мария се превръща в ягуар, за да защити детето си от заплахата на анакондата.
