Кумру се връща от пазара със сестра си. Асуман е изненадана от вещите за възрастни, които кака ѝ е купила.
-Там нямаше много детски неща, затова взехме това, което Йълдъз си си хареса – казва Кумру.
-Как едно малко дете, което едва срича, ти е обяснило какво иска? – пита Асуман.
-Посочваше ми с пръст! – отговаря Кумру.
-Тя всичко сочи с пръст! Кой знае, колко пари си похарчила?! – пита Асуман.
-Ами, ами около 200…
-Какво?! – не може да повярва Асуман. -Йълдъз, ти полудя ли?
-Аз съм Кумру!
-Свикнала съм тези глупости да идват от дъщеря ми, затова се обърках! Кумру, ти полудя ли, как може да дадеш толкова пари за тези боклуци, къде ще ги носи детето?! Знаеш ли колко злато може да се вземе с тези пари? 24 златни монети, точно!
-Сега ли го сметна?!
-Да, главата ми обръща всичко в злато! Ако искаш да направиш нещо за сестра си, върни тези неща и вземи злато!
Кумру отговаря, че ще вземе злато, но няма да върне нещата.
Асуман ѝ казва, че скоро ще се омъжи и трябва правилно да борави с парите си, затова отиват двете да върнат тези неща.
Кумру ѝ отговаря, че никога нищо не е връщала през живота си. Асуман ѝ отговаря, че винаги има първи път.
Асуман и Кумру отиват в магазина. Кумру казва на Асуман, че тя няма да говори. Асуман ѝ отвръща, че е достатъчно да бъде до нея и кима глава. Продавачката е изненадана, че Кумру иска да върне нещата, които е купила. Асуман казва, че тя е свекървата на Кумру, и Кумру няма думата, и искат да върне всички неща, който снаха ѝ е купила на две годишно дете. Жената отвръща, че нямат такава политика. Асуман е нахална и казва, че ще направят един път отстъпка за тях. Продавачката отива да говори с управителя. Кумру моли Асуман да си вървят. Асуман е категорична, че няма да си тръгнат, защото тя няма повече да позволи, тези от магазина да я обират и вдига скандал.
Продавачката веднага идва и казва, че ще им върнат парите.
