По-късно следобед Рючхан пристига в дома на семейството на Тюркян. Тя моли снаха си да се качи в колата.
-Къде отиваме? – пита Тюркян, след като вече е в колата.
-У нас! – отвръща Рючхан.
-Аз не искам да ходя там! Можете ли да спрете колата?! – Тюркян се обръща към шофьора
-Затвори си устата! Продължавай! – казва Рючхан на шофьора си.
-Помолих да спрете колата?! Можете ли да спрете колата?! – казва ядосана Тюркян.
-Добре! – отвръща Рючхан и казва на шофьора да отбие от пътя и да спре. Мъжът спира встрани от пътя. Тюркян слиза от колата, а свекърва ѝ – веднага след нея. Двете сядат на близката пейка.
-Ти, спомняш ли си какво си говорихме по-рано! Какво ще се случи с майка ти, сестрите… – припомня ѝ Рючхан.
-Вие нищо няма да постигнете като ме заплашвате!
-Това, че се бунтуваш го отдавам на състоянието на баща ти! Или искаш да ми дадеш урок?
-Не! Аз винаги знам къде е мястото ми! Обратно, винаги съм се учили от вас!
-Явно разбираш, какво мога да направя в тази ситуация, нали така Тюркян?!
-Не, аз само знам какво не успях да направя!
-И какво не си успяла?
-Аз не успях да се държа като истинската Тюркян!
-Аз мисля, че ти показах как трябва да се държиш! Виж, баща ти ще го изпишат, а ти ще се прибереш у дома! – казва Рючхан, сякаш издава заповед. -Ще стоиш далеч от семейството си!
-Най-важното е баща ми да се върне здрав у дома! – отговаря Тюркян.
-Добре, аз виждам, че Тюркян е дошла на себе си и съм щастлива за теб! Сомер не те е остави сама в този труден момент. Надявам се, че и ти си забелязала това!
-И какво очакваш да направя за това?
-Казвам ти, че всичко ще бъде наред. Ти си влюбена в Сомер. Какво? Мислиш ли, че не го забелязах ли?
-Къде искахте да ме заведеш вчера?
-При Сомер!
-Това го знам. Питам за истината, която трябваше да знам!
-Сега това няма значение. Добре си поговорихме! Хайде, ще те закарам обратно! Предай на баща си, че му желая бързо възстановяване!
