Действието се премества в имението. Йозер събира вещите си в една чанта.
-Напускам! – заявява той на Рючхан. -Колкото се може по-далеч от твоя глас и от стреса, който разпространяваш наоколо!
-Не ме карай да се смея. В продължение на трийсет години не можеше да го направиш, а сега изведнъж можеш?
-Точно така. Правя го прекалено късно!
-Ти взе това решение след смелата постъпка на Тюркян?
-Да – потвърждава мъжът, – Тюркян наистина е много смело момиче. Тя даде кураж и на мен. Тя ме накара да прозря нещата докрай!
-Не бъркайте смелостта с глупостта! – поправя Рючхан мъжа си. -Това са две различни неща!
-Наистина? Глупостта е да не прекланям глава пред теб? Тюркян беше истинска възможност за тази къща, в която няма и капка любов. Можехме да станем истинско семейство, но момичето си тръгна заради теб. Върнахме се в самото начало и си спомнихме кои сме!
-Кои сме ние? Кажи ми?!
-Кой съм аз? – пита Йозер, като закопчава ципа на чантата си. -Човекът, който пропиля най-хубавите години от живота ти и те направи това, което си днес. Сега осъзнавам каква грешка направих, като не напуснах тази къща въпреки теб. Добре де, аз също бях несправедлив към теб, знам това. Преди много години ти беше толкова чиста и наивна като Тюркян. Съгласен съм, че си такава заради мен, че съм те превърнал в безскрупулна жена. Но ако онова момиче си е тръгнало днес, избирайки семейството си, то го е направило само, за да не стане като теб. Ти никога не си се осмелявала да направиш такова нещо. Защото си страхливка, Рючхан. Сега можеш да продължиш с живота, който си избрал!
Мъжът излиза от къщата.
