След като се изнася от имението, Сомер живее на яхта, а баща му идва при него.
-Удобно ли ти е в хотела? – пита Сомер. – Ако искаш, можем да останем тук заедно!
-Не се притеснявай. След Байрам ще се преместя в една къща в Кунда. Отдавна трябваше да го направя.
-Мама няма да те остави на мира, нали знаеш?
-Тя също и теб няма да те остави. Какво мислиш да правиш?
-Историята с Мине е към своя край. Мислех, че не мога да дишам без нея. Мислех, че сме създадени един за друг, че няма друга. Оказа се, че съм живял в една голяма лъжа. Много се разочаровах от Мине!
-Човек разбира определени неща с течение на времето – заявява Йозер. -Майка ти ми каза: трийсет години не можа да си тръгнеш, а сега си тръгваш? Наистина не мога да кажа, че не е права. Винаги е имало разминаване между това, за което мечтаех, и това, към което се причислявах. И всеки път, когато исках да замина, падах в тази бездна, Сомер. Може би и ти също принадлежиш на мястото, където никога не си мислила, че е твоето място. Моето е било само мечта за мен. Много е трудно да разберем това, преди да паднем в бездната.
-Стоя на ръба на бездната – заявява Сомер. – Имам чувството, че някой ще дойде и ще ме спаси от тази празнота.
-Може би изобщо не си привлечен от бездната – предлага Йозер. – Случвало ли ти се е да погледнеш назад и да видиш какво си пропуснал? Може би ти принадлежиш на това място. Може би същата ръка, която те е тласнала в бездната, ще те извади от нея.
