Междувременно Халил се прибира в имението се изправя срещу баща си, който е бесен и отново обвинява Мелек за всичко. Халил им напомня, че те са настоявали да се сгоди за Мерием и му обяснява, че дори родителите ѝ да не са развалили годежа, той е щял да го направи сам.
-Добре, ние отидохме и поискахме момичето без да ти кажем, а ти защо се съгласи на годежа?! – пита Джумали.
-Исках да оправя нещата, който вие бяхте направили и обидих невинното момиче! Всичко е заради твоята злопаметност! – отговаря Халил.
-Какво искаш да кажеш, че ако аз не се ядосвах, ти щеше да доведеш Мелек вкъщи без никакъв срам? – пита Джумали.
-Аз не говоря за себе си, аз говоря за Йомер, Дефне,… Вие съсипвате всички! Помислете, че с това, което правите, много скоро и Йомер ще си тръгне от вас, защото той няма да стои като мен при вас, а ще си замине и завинаги ще го загубите!
Джумали изисква от Халит да оправи нещата и да се събере отново с годеницата си, в противен случай да забрави за него, но Халил отказва и си тръгва.
Дефне разкрива на Фунда, че Йомер е в Истанбул, и настоява да се срещнат. Фунда, разбира се, която има други планове в главата си, я убеждава да не го прави.
В същото време Керем разкрива на Митхат, че е подслушал разговора му с майка му и знае, че има рак.
-Не искам нищо да се случи с мама! – казва Керем на вуйчо, плачейки, а Митхат се опитва да го успокои.
