Действието се пренася в кухнята в имението, където Зухал е омазала цялата кухня, но е направила сладки, които малко е препекла. Идва Адалет и Зухал ѝ казва, че малко е изцапала кухнята.
След малко в кухнята влиза Сехер.
-Вие война ли сте водили тук?! – пита тя виждайки безпорядъка, който цари навсякъде.
-Не! – казва щастлива Зухал, която е зад гърба на Сехер и като се приближава до нея ѝ обяснява, че Юсуф е искал сладки с лимони и тя му направила, и след малко двамата ще си похапнат заедно.
Сехер взема една от сладките на Зухал и след като отхапва от нея, констатира какво им липсва.
Юсуф пита леля си, дали може тя да му направи сладки с лимон.
-Разбира се! Зухал ако искаш остани, за да знаеш следващият път как да ги направиш! – предлага Сехер. Зухал отвръща, че не е нужно и ядосана напуска кухнята.
Адалет обяснява на Сехер, че е предложила на Зухал да ѝ помогне, но тя не ѝ разрешила. Тя е била уверена, че сладките ѝ няма да се получат, защото готвенето е нещо, което трябва да ти идва от вътре.
Адалет разказва историята на Сехер на своя позната, която като нея, много добре готвила и след като се развела с мъжа си и останала сама с две деца, се възползвала от таланта си и така започнала да си изкарва хляба.
-Преди това тя не е ли работила? – пита Сехер.
-Не, не ѝ разрешаваха, но след като се разведе се премести в малка къща и отвори ресторант, и сега си живее много добре с децата – отговаря Адалет.
-Какво искаш да кажеш, че е отворила ресторант без никой да я подкрепи? – интересува се Сехер.
-Да, в началото ѝ беше много трудно, не сега е много добре! – казва Адалет.
